Невена Петкова



Някой ден

Някой ден ще те напусна и ще ме намразиш!
Ще те моля за любовта ти, но ти ще ме оставиш!
Наказанието за глупоста си ще нося цял живот,
знаейки, че съм виновна за болката в сърцето ти!
Ще минат дни, а можеби години , ти ще ми простиш.
Ще ме разбереш и ще ме обичаш,
знаейки, че вече мразя те от все сърце!
Бог ще ни накаже за грешките ни в любовта,
и ще ни събере отново във Вечността!





Огън или лед


Огън или лед,
реален или сън мечтан,
надежда пламнала в сърцето ми,
това си ти за мен!

Огън или лед,
радост или болка вечна,
искрица блеснала в очите ми,
няма да изгасне тя, щом пак си ти до мен!

Огън или лед,
любов или неугасима страст,
потъм аз гледайки очите ти,
щом пак си ти до мен!


Краят



Виждам в очите тъга, искаш да ми кажеш,
може би отдавна крита истина!
Страх ме изпълва, дори да те питам направо.
Знам че и теб те боли, но не така както,
думите изгарят сърцето ми.
Щастлива бях със теб, даже и в най-тежките ми дни.
Не вярвам, че успя да проникнеш така дълбоко в душа ми.
Направи това, за което други преди теб мечтаха.
Промени завинаги моята съдба, превърна ме в жена!
И сега , когато съм сама, се чудя как успя?
Не исках да се променя, на пук на теб, на пук на всичко.
Но ти все пак успя, за пореден път, постигна си целта!
Не вярвах, че ще го кажа някога, но ми харесва всичкото това!
За първи път в живота си,
сам доволна от това в което се превръщам.
Да можеше това да е завинаги, не няма да бъде, когато си отидеш.
Зная горчивата истина, отидеш ли си от живота ми,
всичко ще загуби смисъл.
Няма да има смисъл да се боря, щом ти не си до мен.
Усещам пак онази празнота в сърцето си.
Това силно чувство не напуска съзнанието ми-
мисълта че ще те загубя.
Нямам сили да се боря срещу теб, и някъде дълбоко,
усещам все по-силно и по-силно края.
Край, срещу който се молех, и нощ и ден!


Лъжи



Лъжи след лъжи,
веднъж простила ти пак ме нарани.
Бях готова да ти простя.
Бях готова да се върна.
Бях готова на всичко за теб.
Бях доволна само от един поглед, дори!
И какво получих в замяна?
Лъжи след лъжи.


Сълзи

В лед скова сърцето, пресъхнаха сълзите.
Погуби искрицата в очите и няма те сега.
Отиде си защото ме обичаш, обич на която не държа.
Забрави ме, защото в теб се вричам, а в теб я няма любовта.
Сълзите пареха сърцето, изгаряше от болка то.
Но няма го детето, което те обикна есента.
Няма я онази песен, няма го и танцът наш.
Няма нищо от онази есен, само може би тъга.
Сълзите-тъй солени, са тез които топлят ме сега.
Едничка тяхната утеха сгрява моята душа.
През ад минавах всеки ден, молех се да те открия някой ден.
Сълзи горчиви стичаха се по моето лице, но времето летеше.
Реалността проникна в моето душа.
Години бяха нужни, но го осъзнах-отиде си!
Сълзите обичат ме сега!