ДЪЖДОВНА ДУША


Понякога съм лош и мълчалив
и вярвам само на прощални думи.
Понякога, когато в мен вали
и листопадът вън е вече лумнал.

Кората на дърветата горчи
и вкус на есен ляга под езика.
Не вярвам аз на нежните очи,
щом моите очи от болка викат.

Във мен вали и облаци тежат
на иначе спокойното ми чело.
Тогава търся тих, безлюден път -
там черната си мъка да избеля.

Да тръгнеш, без да знаеш накъде,
е най-доброто есенно лекарство.
И нека там - отляво, да боде.
Кръвта в сърцето длъжна е да пари.

Когато в мен вали, съм мълчалив
и удрям, щом в лицето ми се хилят.
Когато в мен вали, когато в мен вали...
Тогава те обичам много силно.