Отговор в тема
ми то има много лубовни стихотворения но не мога да напиша всичко
Попита ме
Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.
Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,
че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.
*******************
Не
Не е лесно от тебе сега да замина
и споменът скъп във сърцето да нося
Любовната мъка не ще да премине.
За теб ще си спомням, за тебе ще прося.
Сега да се любим! От нас да изгрее
последна любов под беззвездно небе
и чувството нежно нека живее,
във сънища заедно с тебе да сме.
*******************
С теб
Без теб денят ми мразовит бе,
със тебе пролет разцъфтя.
Без тебе плачеха върбите,
а с теб и гарванът запя
Какво ли щях да съм сега?
Откъснат и повяхнал цвят.
Живот си ти и светлина,
със теб е хубав тоя свят.
*******************
Един за друг
Очите ти гледат ме с радост
и в моята обич една,
единствена болка от сладост,
за нея отдавна копнях.
За нея си струва звездите
да палиш, да срещаш луна,
да бродиш във утро измито
от горестна чиста сълза.
Избрани ний бяхме със тебе
в животa нелек и суров,
за тебе да бъда потребен,
за мен ти да бъдеш Любов.ю
е от мен е това
[/quote][/b]
Respect feat. Vessy - Пречка за любов ....
ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
Евтим Евтимов
Ето няколко от Евтим Евтимов :
И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.
Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.
Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.
Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.
И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.
***************************
Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива,
игра такава има в любовта,
единият за влюбен се признава,
а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш,
без чувства като камъка бъди
умирай от любов, но не целувай,
любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай,
че смелият на жертва е готов,
страхливият е винаги отричал,
че има на света една любов.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
СЪHУВАМ
Ти си станала съновна струна
и не смея аз да те целуна.
От докосване до срещи предни
пламват ненадейно думи нежни.
И изчезваш ти. При мен остава
само звук от празнична забрава,
само музика от твойте длани,
само песни, вече обещани.
Звук е твоята усмивка бяла,
звук е твоята душа изгряла.
Сякаш си мелодия. По нея
аз вървя и сякаш не живея.
Сякаш че не виждам. Само чувам,
че едно видение сънувам.
Насън те гледам с гаснещи очи.
Със буден поглед търся, не намирам.
Но мрака в него грее от лъчи,
когато нощем аз във теб се взирам.
Щом сянката ти пръска тоя мрак
и той за мене, слепия, редее,
то как чудесно нежния ти зрак
при пълна светлина ще ни огрее.
Щастлив ще бъда в този светъл ден,
когато видя наяве и живо
лика ти, който всяка нощ над мен
светлее в тъмнината колебливо.
Денят без теб е като нощ за мен.
И ти нощта превръщаш в ярък ден.
Уилям Шекспир
Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?
Пърси Шели
До леглото
Изкусно направено
Нежно притискаш се в мен
Ти прекрачи своята премяна
Но защо треперя аз?
Рубоко Шо
Видях я — ослепяха ми очите
от тая демонична красота
и вик безумен тласнаха гърдите
към схванати уста.
Между вулкани майка я родила,
в Калабрия — сърца за да мори…
Де другаде, кажете, тая сила
и страст, и плам гори?…
Два дена веч — две годин — аз линея,
че тя не снема огнен взор от мен, —
а смелост липсова… Ще полудея!…
Но дойде третий ден…
На третий ден аз грабвам китка цвете
и влизам при Розалия: подлий страх
тоз път веч задуших и аз ръцете
аз смело я хванах.
И викнах й: „Три дена вече стават!
Не мога повече — не ме мъчи!…
Очите твои мира ми не дават —
тез черните очи“…
Но смая се и трепна тя тогива —
и готви се да бяга, да се крий:
„Недей!… Батиста е ревнив… не бива!
Да знай — ще те убий!…“
„Да ме убие!… нека!… остави ме!…“
И тигър ревна в моето сърце —
и хубостта, която подлуди ме,
аз грабнах на ръце.
И тез очи безумно-сладострастни
със хиляди целувки аз покрих,
и в тия устни трепетни безгласни
аз свойте устни впих.
И всичката ми кръв нахлу в главата…
Как можех вече аз да се свестя,
когато и Батиста, и… камата
сама забрави тя?…
Кирил Христов
Ти знайш: по цялата вселена
едни са твоите уста —
затуй ли неприкосновена
е тая чудна красота?
Турни на жарки си целувки
цена върховна: гроб студен!
Но тез детински преструвки
жестоко днес ме мъчат мен.
Едничко само мигновенье
тез устни аз да бях допрял —
и мировото разрушенье
със радост дива бих призвал…
Кирил Христов
ХОРА СТАВАТ ЗВЕЗДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!
ЯКО ЖАЖДА МЕ МОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ.
ШЕ СИ ПИЕМ ДО ЗОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
С ПРИЯТЕЛИ ДОБРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
СМЕ ПИЯНИ НА СВИНИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
СЕЛО СКАПАНО СИ ТИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
ОГИН ДА ТЕ ИЗГОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
Откъдето и да идваш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
надалече и да ходиш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!
Тежък камък ти хвърли,
яж ми куро Симитли,
Главата селска ти счупи,
яж ми куро Симитли,
АКО СИ ОТ СИМИТЛИ
ЯЖ МИ КУРО И НЕДЕЙ СЕ ЛИГАВИ
ВИЙ СТЕ РЕЗАНИ ЧАЛМИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
СЕЛОТО ВИ КАК СМЪРДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
ЕГА ЗАТВОРИ ВИ "ХЕИ"-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!
ЗА СИ СЕЛЯНИ ОТ СИМИТЛИ
ЕГА ГИ ГРЪМ ПОРАЗИ
ЗА ДА ЗАПЕЕМ НИЙ
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!
Кур за цеца 2 за лузърпул.
ХОРА СТАВАТ ЗВЕЗДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!
ЯКО ЖАЖДА МЕ МОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ.
ШЕ СИ ПИЕМ ДО ЗОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
С ПРИЯТЕЛИ ДОБРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
СМЕ ПИЯНИ НА СВИНИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
СЕЛО СКАПАНО СИ ТИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
ОГИН ДА ТЕ ИЗГОРИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
Откъдето и да идваш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
надалече и да ходиш ти
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!
Тежък камък ти хвърли,
яж ми куро Симитли,
Главата селска ти счупи,
яж ми куро Симитли,
АКО СИ ОТ СИМИТЛИ
ЯЖ МИ КУРО И НЕДЕЙ СЕ ЛИГАВИ
ВИЙ СТЕ РЕЗАНИ ЧАЛМИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
СЕЛОТО ВИ КАК СМЪРДИ-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ
ЕГА ЗАТВОРИ ВИ "ХЕИ"-
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!
ЗА СИ СЕЛЯНИ ОТ СИМИТЛИ
ЕГА ГИ ГРЪМ ПОРАЗИ
ЗА ДА ЗАПЕЕМ НИЙ
ЯЖ МИ КУРО СИМИТЛИ!!!
Кур за цеца 2 за лузърпул.
С какво спечели любовта ми?
С какво сърцето ми плени?
Какво геройство ти извърши
и за награда взе мойто малко сърчице,
което само теб обича и до гроб ти се врича?
ТаНя
Днеска БКП реши - яж ми курО, Симитли!
Scorpions forever!
Обичай ме, когато моят смях
Звъни край теб като камбана
И в живи въглени горя
Заради едничка обич само.
Обичай ме, когато сме сами
И силна страст ни подлудява
И тя в единствена дори
Сълза от обич се удавя.
В единствена дори
Сълза от обич се удавя.
Обичай ме по всяко време,
Безумна, слънчева, унила.
И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.
Обичай ме по всяко време,
Безумна, слънчева, унила.
И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.
Обичай ме, когато сме сами
И силна страст ни подлудява
И тя в единствена дори
Сълза от обич се удавя.
В единствена дори
Сълза от обич се удавя.
Обичай ме по всяко време,
Безумна, слънчева, унила.
И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.
И повече от мен да вземеш,
Пак всичко бих ти подарила.
Обичай ме, обичай ме сега,
Защото утре ще ме няма.
Прахът ми ще е разпилян
За друг живот, за друг живот
Навярно.
Прахът ми ще е разпилян
За друг живот, за друг живот
Навярно.
Обичай ме.
Стефка Димитрова
Обичам
Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,
без отговор,
без пощада,
без утеха,
без доказателства,
без присъда.
Обичам самотно,
до грях,
до самоотричане,
до болка,
до припадък,
до забрава,
до жестокост,
до полуда,
до ярост,
до смърт,
до изнемога...
Обичам така,
както само АЗ мога!
Това е стрхотно.Всички работи, които си пуснала са много хубави \Първоначално написано от NaNa_SladuRana
Понякога поставяш стени около себе си
не за да отблъснеш хората,
а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие.
жалко само,че ги виждам от други форуми и не мога да кажа,кои са авторитеТова е стрхотно.Всички работи, които си пуснала са много хубави \
ПРИЗНАНИЕ
Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!
Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.
Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!
Тъга обгръща ме и в този късен час
със Самотата среща оговаря пак.
И ето иде тя бавно,
но сигурно като Смъртта,
престъпва прага и в леглото ми се мушка тя.
- Самота защо си тук?-питам аз,
а тя с усмивка отговаря ми в тоз час.
- Тук идвам аз при теб за да кажа ти, че
веч си сам на този свят,
няма кой с прегръдка веч да те дари
и целувка да ти подари.
Сам остана ти след като онуй момиче душата ти отне
и при друг сега се гуши с твоето сърце в ръце!
Ако някога я превъзмогнеш аз ще си вървя,
но до тогава в леглото ти ще лежа!
- Аз замлъкнах и приех истината лице в лице
и седнал на земята с шише в ръката,
аз чаках някой да звънне на вратата и да каже „Обичам те”!
Но звънеца все така мълча,
никой повече не звънна,
а аз стоях на земята все така в присъствието на Самотата.
Защо смутено поглед свеждаш,
щом срещна тфойте о4и.
Защо обвзема ме такава нежност
и нещо в сърцето ми тупти.
Нима неможеш да отгатнеш,
че ти си в мойте ме4ти ?
Че всяка нощт едно моми4е
не може дълго да заспи.
защо покоя ми смущаваш,
защо ме караш да не спя?
Защо не мога да разкрия пред тебе
своята мечта?
Лутам се като самотна птица
пред мен са тфойте о4и.
Живея аз така сами4ка - в
живота двама са нали?
За тебе аз не същестфувам
и бледия ми образ знаеш ти.
Какво от туй, че те сънувам,
а събищата са просту ме4ти.
Аз свойта оби4 няма да разкрия,
макар да страдам много дни.
В един роман прекрасен аз съм 4ела,
4е птиците умирали сами!
Ето го и моя
В един роман прекрасен аз сум 4ела, 4е птиците умирали сами! (от стиха ми )
Стон - П.Яворов
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам : има ад и мъка -
и в мъката любов !
Миражите са близо - пътят е далек
Учудено засмяна жизнерадост
на невидение и алчна младост
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо - пътят е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои не, ала не чуе, кой зове и стене -
тя - плът и призрак лек !
The art of love is not to let your heart get broken!
съжелявам че е на английски но така митече по леко мисълта и не съм го проверявал за точки запетайки или спелинг така че не се сърдете ако не е идеално=)
plz не го препращайте
I count the minutes left to run-
to see my vision angel young.
And waiting patient on that place,
to steal the kisses frome her face.
But malice saw my sweet delight
and threw my heven from my sight.
The wreched anger then begone-
my love is here but loveone 's gone
Love punish me, for your own safe,
and punish me for their mistake
and laying there on that same place
I'll punish me ...well just in case
gotina zabavna igri4ka http://clone366.mybrute.com
Любимия ми тенисист VIVA LA MARAT SAFIN !!!!
www.youtube.com/watch?v=lEPeY3q_yUc
www.youtube.com/watch?v=ihKijUzqGs8
www.youtube.com/watch?v=ta78Ugd1gLY
www.youtube.com/watch?v=XrlpJpKb0Do
Ти си влюбен в смъртта, аз -
безкрайно в живота.
Ти я викаш: Ела!, аз му шепна: Не бягай!...
Като впряг през света, все разнооборотен,
скърцащ със колела, с тебе движим се някак.
Впряг потеглил напред.
Де в несговор, де в сговор.
Де в галоп, де едвам, Де безгрижен, де грижен.
В недобре и добре сбира мед и отрова,
но- с товар, без товар,
весел, тъжен - се движи.
Колко впряга край нас здрави, прави и бързи
по нагорния път се разпрегнаха, Боже!
А пък нашият - на, уж нестроен и скърцащ,
нито камък, ни прът да го спрат е възможно.
Завист - алчен порой, злоба - яма без изход,
мъжки бяс, тъмен глад на жени-самки хищни
завъртяват хоро все по-близко и близко,
но заплитат се с яд
в свойте собствени нишки.
Е, какво пък, така си е било отвеки.
Разнолик е света и човекът - некротък.
Но ръка за ръка ще вървим с теб полека
аз със теб - към смъртта,
ти със мен - през живота.
Много честен човек съм,
обичащ най-доброто,
не ми липсват нито жени, нито пари, ни любов.
Яхнал коня си,
през пустинята вървя,
звездите и луната ме напътстват на къде да вървя.
1 демо скоро цялата песен демо версията може да чуете www.myspace.com/feminnbg а да го изтеглете- http://4storing.com/jl4wrt/b234e431a...e63bcc3a2.html Ще напиша дори текста тука да кажете кво мислете.
Незнам защо измъчваш ме така
нима не знаеш за мен си всичко на света
дал съм си душата и то на каква цена
завинаги да бъда с наи-яката жена.
Господи от къде се появи
душата ми-завинаги плени
всички чувства в мене съживи
и доказа ми това че я има любовта.
Ще те обичам докато сме на тази земя
понякога съм студен като змия
вместо да ме озлобяваш даи своята душа
вместо да ме обвиняваш даи ми сладостта.
На твоите устни и твоито тяло
да се слеееме в 1 цяло
виждам тебе в моито огледало
и доказа ми това че я има любовта.
бе това е кажете мнение не моа да пиша много на таз кирилица тцт сиг сам напраил хиляда грешки ама коемнтираите текста не грешките хех
Имам нужда от теб..
Но това просто
няма значение
Имам нужда от болка,
от която дъхът ми да спира почти
Аз съм счупено огледало..
Отразявам те..
и през мен преминаваш ти..
Не плачи..
По парчетата стъпвай внимателно
Не искам да те заболи!
Имам право да взема цялата болка
Затова ми я остави!
В черна кожа обличам душата си
Днес ще бъда фатална и зла
Татуирам нощта на бедрото си,а сърцето дамгосано няма вина
Имам нужда от теб..
Но не искам да знаеш,че плача
Не подхожда на силна жена
Черни гарвани-мислите ми злокобно
след тебе ще грачат
Не спирай ..
Разпилей ме в нощта
Няма прошка,молба, милостиня
Нямам нужда от дълги писма
Аз сама те превърнах в палача
И...е време..
Убий ме СЕГА..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
