Тъга обгръща ме и в този късен час
със Самотата среща оговаря пак.
И ето иде тя бавно,
но сигурно като Смъртта,
престъпва прага и в леглото ми се мушка тя.
- Самота защо си тук?-питам аз,
а тя с усмивка отговаря ми в тоз час.
- Тук идвам аз при теб за да кажа ти, че
веч си сам на този свят,
няма кой с прегръдка веч да те дари
и целувка да ти подари.
Сам остана ти след като онуй момиче душата ти отне
и при друг сега се гуши с твоето сърце в ръце!
Ако някога я превъзмогнеш аз ще си вървя,
но до тогава в леглото ти ще лежа!
- Аз замлъкнах и приех истината лице в лице
и седнал на земята с шише в ръката,
аз чаках някой да звънне на вратата и да каже „Обичам те”!
Но звънеца все така мълча,
никой повече не звънна,
а аз стоях на земята все така в присъствието на Самотата.