- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любовна поезия
Ти си влюбен в смъртта, аз -
безкрайно в живота.
Ти я викаш: Ела!, аз му шепна: Не бягай!...
Като впряг през света, все разнооборотен,
скърцащ със колела, с тебе движим се някак.
Впряг потеглил напред.
Де в несговор, де в сговор.
Де в галоп, де едвам, Де безгрижен, де грижен.
В недобре и добре сбира мед и отрова,
но- с товар, без товар,
весел, тъжен - се движи.
Колко впряга край нас здрави, прави и бързи
по нагорния път се разпрегнаха, Боже!
А пък нашият - на, уж нестроен и скърцащ,
нито камък, ни прът да го спрат е възможно.
Завист - алчен порой, злоба - яма без изход,
мъжки бяс, тъмен глад на жени-самки хищни
завъртяват хоро все по-близко и близко,
но заплитат се с яд
в свойте собствени нишки.
Е, какво пък, така си е било отвеки.
Разнолик е света и човекът - некротък.
Но ръка за ръка ще вървим с теб полека
аз със теб - към смъртта,
ти със мен - през живота.
Много честен човек съм,
обичащ най-доброто,
не ми липсват нито жени, нито пари, ни любов.
Яхнал коня си,
през пустинята вървя,
звездите и луната ме напътстват на къде да вървя.