П.Яворов

Ела!

Очите ти са звездни небеса.
Косата ти е здрачния воал
на късна вечер, твоята коса!
Дъха ти-свеж момински дъх,
на юга съживителния лъх,
зефир, посред цветя заспал.

Ела,денят е мъртъв и студен.
В таз лунна нощ, с разпусната коса,
приведена над мен,
ела и дъхай в моето лице,
ела и сгрей изстинало сърце-
в таз лунна нощ, под звездни небеса.