Не се отнася за любов,дори не е поезия,но мисла,че трябва да се прочете и осмисли




Следживот наричаме това състояние, в което ни се иска да сме повече мъртви, отколкото живи.

Следживот живеем, когато мечтите вече са си заминали.

Следживот живеем, когато няма за какво да се борим.
Част от мечтите сме си изпълнили, от други сме се отказали.
А най-лошото е, че колкото и да се борим, нищо около нас няма да стане по добро.

Следживот живеем, когато около нас останат само приятели.
Враговете ни са измрели или са ни забравили отдавна, а всеки нов човек с който се запознаем започва да ни се изповядва и дири в нас решение на проблемите си.


Следживот живеем, когато всички са забравили, че имаме сърце и душа.
Когато любовта стане нещо, което се случва само на другите и те ни се оплакват редовно от болките й.


Следживот живеем, когато децата ни пораснат и най-милото им обръщение към нас е "онези старите".

Следживот живеем, когато ни е страх повече от миналото, отколкото от бъдещето.


Следживот живеем, когато даже нямаме право да умрем, а сме ДЛЪЖНИ да живеем заради някого, най-често тези, за които не сме нещо много по различно от ходещи портфейли.

Следживот живеем, когато сутрин на възглавницата до нас спят прегърнали се болката и самотата.


Следживот живеем, когато ... когато вече не живеем, а само съществуваме.