Земя и небе

Върху земя човек роден е.
Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден.

Да чува в нежностите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила.

Върху земя човек роден е.
Но той на нея се роди
над себе си, непокорени,
да дири винаги звезди.

Да ги достига и когато
до тях е стигнал да скърби.
Пак взрян в небето непознато
и смъртоносно може би.

Върху земя човек роден е.
Но той роден на нея бе
дори в смъртта, и на колене
да има пак едно небе.

Небе да има и тогава,
когато няма и очи.
Сам в себе си да го създава,
когато то се заличи.

Веселин Ханчев