Щастлива ли съм? Може би не съм...

Но кой ще каже щастие какво е?

Дали не е да спиш спокоен сън, или да бъдеш истински спокоен ...?

Дали не е онова прекрасно чувство, което всеки е изпитвал -може би веднъж...

И дори сълзата ти да бъде вид изкуство...

И до теб да бъде истинския мъж....

Или може би е радостта, когато виждаш малко коте как играе в буйната трева...

И не можеш ти на никой да завидиш, и на всеки подаряваш думичка добра...

И сутрин изгрева със смях да срещаш...

или може би на цвете да се насладиш...

А може би е с гордост трудностите да посрещаш и по пътя си да не спираш да вървиш....
=======

Казват казаната дума- хвърлен камък е била,

и да я вдигнеш после с обич- там никога не никнела трева!

затова преди да кажеш нещо- не мъничко, а много помисли

хвърления камък в душата на никого да не тежи.