Протягам аз ръка във тъмнината
Усещам сянка във нощта
И леки тръпки ме побиват
От блясъка на лека светлина
Усещам поглед…
плах и нежен.
Докосва ме…
Една човешка длан.
Обгърната от топла сянка,
Отпускам се
Потъвам във ноща.
Не ме е страх,
Не плача вече
Обгръщам тъмнината със ръка
Сега съм с теб и те обичам
Обичай ме и ти сега.
Човек не обича истински, ако не обича вечно. 19.06.2009