Защото нямам друга свобода
освен тъгата с мисли на лиана,
желая те със всички сетива,
със всички сетива от теб желана!

Не знам къде си! Влязъл в моя ум
и проектиран някъде в безкрая
на мислите ми в скитащия друм,
на очните ми нерви - точно в края.

Не знам къде съм! В стъкления свят
на сенките, разсипани безбрежно.
Завързани в сърцето ми скимтят
неизразими думички за нежност.

И сплели кости, вързали очи,
разчели до секунда самотата
измислят теб с немислими мечти,
без устни те целуват като вятър...

Защото нямам други сетива,
в небесни капки бързам към безкрая.
Но в първата усмивка на света
и в сетната усмивка те желая!