Живеехме наред с жена ми двама,
с кавги поддържахме интимна драма.
Аз карах се със нея ,тя-със мен,
и весело летяха ден след ден.

Сега съм сам и то на страшен хал,
във шкафа няма даже кашкавал!
Животът е безвкусен и суров,
без нейната единствена любов!

"При мен върни се мила" - пиша аз,
"Разкарай се - отвръща - педераст!"
Е,браво, доживях, какъв позор!
До гроба да яде говежди тор!

И все пак любя я, и още как!
И щерката, и малкия хлапак
и мисля си, че длъжна е веднага
да дойде пак при мен, а не да бяга.

"А, не"-отвръщя тя с такава злоба,
че отказът и вкарва ме във гроба.
Не ще се-казва-нивга прибара
след всички твои кални номера"

Абе жена ,пред тебе се кълна-
не съм обичал друга ни една!
Повярвай-ни преди,ни даже след,
макар че са ме гонили безчет!

"Добре -ще каже,-нека е така,
но и на мен ми идват на крака.
И хвана ли ги за носа веднъж...
Ех,колко лесно е да лъжеш мъж!

Ще се навличам с квото си поискам.
с когото искам пак ще се натискам.
Ей, ти, дърво!Свободна съм!За бога,
ще дървя който ща и който мога.!"

Нима това е моята любима?
Нима е тя,която в мрачна зима
разбуждаше цветята като фея
и караше долри и мен да пея?!

Да тя е.Зная.Тя ще е докрая.
И щом е тъй, докрай ще я желая.
И ще и кажя, ще и кажя тъй:...

О, ти, прекрасна, през ноща, утрото и следобеда!
О, ти, прекрасна, прегорила или не обеда!
О, ти, прекрасна, съблечена, облечена или почти!
О, ти, прекрасна, разбудена, заспиваща или просто
легнала по очи!
О,най-прекрасна сред прекрасните,от която няма
по-хубава , по-чаровна, по-красива!
О, ти, най-прекрасна сред прекрасните, справедлива или не, жестока, безразлична, милостива!
О, ти, най-прекрасна сред прекрасните,каквото и да правиш,
каквото и да виждаш, и каквато и да бъдеш!
О, ти, най-прекрасна сред прекрасните,каквото и да е влремето и в слънце и във дъжд!

За време моля , о, любима,
да скърпя таз проклета рима!