-
Как се чувстваш в хладното утро,
когато мен отново ме няма?
Не е ли някак си тъжно и пусто,
когато нощта спуска се цяла?
Как се чувстваш с лице просълзено
без усмивка, без моето име?
Не! То е в теб натъжено.
Във сърцето ти свито се крие.
Колко пъти изричаш го гласно?
Или с времето просто заглъхва?
Как преди го изрича прекрасно,
от любов дори се задъхва.
С нас съдбата играе си, зная,
удря с чук върху дните студени.
Как се чувстваш така във безкрая?
Как са дните така променени?
Човек не обича истински, ако не обича вечно.
19.06.2009
Правила за публикуване
- Вие не можете да публикувате теми
- Вие не можете да отговаряте в теми
- Вие не можете да прикачвате файлове
- Вие не можете да редактирате мненията си
Правила