Желание – това е мойто име!
Ти много си желана, пожелай
и мен – едно желание, вземи ме,
в желанията място ми отдай!
О, ти, чиято воля е безбрежна,
нима не ще да ми дадеш приют?
Към чуждите желания си нежна,
а само аз от теб не бивам чут.
Но както в тия пълни океани
приют намира онзи скитник дъжд,
сред другите неща, така желани,
ти приюти и мен, поне веднъж.

Не ме заставяй твърде да те моля,
а дай простор на страшната си воля.


Душата ти таи едно признание.
Кажи й кой съм аз – тя няма слух.
Аз имам страшно прозвище: “желание”,
приют ми е желаещият дух.
И ти така, с желания богата,
вземи и мен със другите ведно.
За щедрите богатства на сърцата
не значи нищо този знак “едно”.
И нищо във безбройната редица,
за теб един, единствен, аз почти
приемам да остана единица,
но стига ти, да ме обикнеш – ти.

Влюби се първо в моето название,
а после в мене. Аз съм цял Желание.

Два Шекспирови сонета.