РЕВНОСТ
Недей, не идвай ти при мене,
в мене няма вече плът,
когато те видях с друга,
загубих ум и път.
През моето сърце премина
стихиен, страшен ураган
изтръгна го от корен и понесе,
отнесе го пороят развилнял.
О, не, не искам да си спомням
за миналите чудни дни,
те всички били са миражи,
те всички били са лъжи.
Недей, не питай веч за мене,
сърцето ми престана да тупти,
защо ти е това сърце умряло
- почернен въглен - не цъфти!