На огледалото не вярвам аз.
Чертите ми не са се състарили.
Не може да удари моя час,
преди и ти да остарееш, мили.
Защото в твойто хубаво лице
сърдечната ми радост се оглежда.
Живееш в мен, аз в твоето сърце,
от теб по-стар как мога да изглеждам?
Затуй не остарявай всеки ден!
Сърцето ми е в тебе. Предпазливо
носи го, както нося твойто в мен
и като майка пазя боязливо.
Да предположим — моето ще спре.
Нима и твойто няма да умре?



Щом не ще целувам тебе -
погреби ме!
Щом сърцето ми е рана -
погреби ме!
Щом очите ти не срещам,
а глава пред теб навеждам -
погреби ме!

Щом лъчът не си в здрача -
погреби ме!
Щом остави ме да плача -
погреби ме!
Щом жадуваш чужди устни,
щом не искаш само мен -
погреби ме!

Щом сълзи гасят пожара -
погреби ме!
Щом и спомена забрави -
погреби ме!
Щом в душата ти за мене място няма,
щом реши, че всичко е измама -
погреби ме!

Щом поискаш път един
двамата да споделим,
убеден, че не грешиш -
можеш да ме възкресиш!