Пръстен - Веселин Ханчев

За твойто тихо идване, което
до днес отеква в мене като гръм.
За даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм.

За думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти.

За туй, че бе не мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на малкия ти пръст, наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.