Сърце

Изсъхнало някак,
Без смисъл, безформено,
Отхвърлено, смазано
И стрито на прах.
Пулсиращо в празното,
Безсръчно изкормено,
Направено грешно,
Повредено пак.
И безнадежно разбито
С времето…
От бездиханни, самотни
И тъжни Души.
То тупа, тиктака
И мъчи се някак.
Желае да бъде,
Да може и би
Направило всичко
За теб, за да бъдеш щастлив.
Приеми го.

Светослава Димова