На Диа

Разказвачът за теб ще разказва
още хиляди дълги лета
Как от всички слова неизказани
сътворяваш вълшебства сама.
Как отглеждаш мечти във саксия
Как на облаци бършеш сълзите
Как прибираш във малка кутия
от комините дим - за врабците.
Как превръщаш във гълъби сини
детски смях - като синьо вълшебство...
Как ще минат хиляда години,
а пък ти ще живееш във детството!
Как рисуваш надеждите пъстри -
Разказвачът за теб ще попита!
Как веднъж се повдигна на пръсти
и успя да докоснеш звездите...


На Че

Колко много желаех да имам
всяка твоя усмивка...Не знам.
Лоша бях и поисках да взимам
Бързах много и забравих да дам.
Затова посадих Незабравки-
виолетови спомени...Те-
всяка болка превръщат във щастие,
всяко щастие - в синьо небе,
а пък там подредих пеперуди-
(аз сама им направих крилете)-
ако пак някой ден се изгубим,
да намериш следа към сърцето ми.
Всяка книга, която отвориш
ще те гледа със мойте очи
Всеки дъжд, ако пак е пороен,
значи плача и нещо боли.
Колко много желаех да имам
всяка твоя усмивка...Не знам.
Лоша бях ли!? Така ми се взимаше,
а си тръгнах преди да ти дам.

не знам кой е автора,но тези стихове ме трогнаха