Отварям очи уморени,
след неспокойна и кошмарна нощ,
и мисля аз, че си до мене,
но било е само сън измамно лош.
Излизам на балкона с кафе във ръка,
цигара паля и любувам се на изгрева.
В слънцето изгряващо
аз виждам твоите очи,
сълзите в мен напират -
любими, липсваш ми!

Обличам се за работа и слагам грим,
за да прикрия своята тъга,
и няма как - отивам да работя
с разплакана душа.
А времето минава бавно,
сякаш че пълзи,
тъгувам аз за теб
и много липсваш ми!

Във късен нощен час,
уморена се прибирам у дома,
захвърлям дрехите на стола
и махам си грима.
Сядам пред телевизора,
да се разсея може би,
в екрана не поглаждам,
а чувствам само как ми липсваш ти!

Не искам да заспивам
и тази нощ без тебе, мили,
умората надвива ме
и лягам си останала без сили.
Затварям натежалите клепачи
и унасям се в сънени мечти,
образът ти скъп изплува,
а сърцето стене - ЛИПСВАШ МИ!