*Недостижима*
Какво опитваш се да ровиш в стари рани?
Така не ще достигнеш моето сърце!
От много удари ужасно е съдрано
и на никой нищо повече не ще даде!
Какво ме гледаш толкоз изненадан?
Чудо ли очакваш пък сега!
Стоиш унил, че сякаш си предаден
и на съд изпращаш моята душа!
О, тези номера на мен не ми показвай!
Сълзи не могат мъничко да ме склонят!
Какво сега? Ще си повярваш, че ме мразиш?
Но утре пак очите ти ще ми простят!
Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...