*Вечната интрига*
Как обичам всички да ме мразят.
Луда ли съм? С каменно сърце!
Че всичко истинско по пътя газя.
Мачкам го със двете си ръце!

И какво? Била съм някога прекрасна,
със добро и ангелско лице!
Не живея вече в розово. Порастнах!
И както казах, пясъчно е моето сърце.

Обичам да живея в вечната интрига!
Да усещам как съм на ръба!
И каквото наумя, постигам!
Но понякога го правя ей така, от суета!

Харесва ми да съм такава. Толкова различна!
И да внасям смут във чуждите души.
Така научиха ме! Не зачитам
чуждата тъга и чуждите сълзи!