*На Две*
Не съм те обичала никога малко!
А ти във лицето ми го крещиш.
Сега се чувствам тъжна и жалка
с плачещи пред тебе очи!

Дали днес ми пука, че само се унижавам,
когато отново дотичвам при теб?
Без капка достойнство те умолявам,
а сякаш се блъскам във нечупещ се лед!

Какво ми остава? Какво да направя?
Не се отваря така чуждо сърце.
Но тази болка в гърдите адски ме пари,
протягайки своите празни ръце!

Очите са пълни. Преливат, горките.
А от тях капят само горчиви сълзи!
Сърцето ми рана горяща раздира.
На две съм. Но в мен още си ти!