В студенината на ноща през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти... Незримата...
Танцуваки във снежните постели.


В пролетно омайно утро - ранобудно,
пиейки от вишневите устни елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни,
с палитрата на любовта безспир.


В жегата на наш'то страстно лято,
слънцето след нас в галоп ще тича.
В ръцете ми ще бъдеш мойто злато,
опиянен, без край ще те обичам.


В позлатените листа на тъжна есен
животът щом започне да заспива...
Ще те прегърна с тази моя песен
и с утни жадни, пак ще те опивам.