Напразно се заричаш ти, напразно,
че за последен път със мен делиш
надеждите, илюзиите разни…

И нека в тази дълга нощ сънуваш
непрелетаема пустиня и небе,
в което двойка птици бавно плуват,
а нямай край, да кацнат няма где.

Наоколо примамващи миражи
и сенките на четири крила…

Когато се събудиш – ще ми кажеш
какво да сторим… Спи сега.