В съня ми идваш и целуваш,
лицето ми целуваш бавно.
Години вече те сънувам,
сега си вече по - реална.
Сега си вече въплътена -
ранима, земна и възможна.
Стоиш пред мен, поглеждаш в мене
и казваш да не се тревожа.
И аз наистина преставам
в Апокалипсис да живея.
Със мисълта за тебе ставам,
а вечер лягям пак със нея


И вече само ти, любима,
единствена в света ме имаш.