Обичта ни е на таралежи -
разделим ли се, чувстваме хлад
и когато студът ни наежи,
връщаме се отново назад.
Зажъднели за топлинката
се прегръщаме, ала с бодли
се пронизваме точно в сърцата
и е топло, но страшно боли.
И от болката дирим спасение
и се пускаме, ала... Уви!
Пак изправени сме пред лишение -
болка няма, но пък ни студи.

--------------------------------------

В едно магазинче, в един безистен,
върху вратата, на лист закрепен,
беше написана кратка обява:
“Жажда за обич се тука продава.”.
Поозърнах се - никой не спира.
Жажда за обич се не котира,
както оказва се, май че тъдява,
ами котира се жажда за слава.
И тъй, загледан към белия лист,
в мене възникна въпрос напорист:
"Жажда за обич се утолява
само с любов знойна, като жарава,
ала проблемът е: Жажда за жажда
точно такава с какво се поражда?"

---------------------------------------------

Просто така,
искам, както ти пиша,
да те галя с ръка
и те чувствам как дишаш.
Просто така
ми се иска да знаеш,
че съм с теб и сега
и за мен да нехаеш.
Просто така
ще ти пратя с глухарче
малко радост с тъга
и със мене, макар че
“просто така”
просто никога не е.
Но какво от това?
И така ще живеем.
Просто така...

------------------------

Едно незапочнато мое писмо
чака ме чинно, като приятел.
Чака и моли ме само едно -
"Par Avion" да съм го изпрател,
за да не бъде задълго само.
Няма, не бой се, мило писмо.
Ех, на кого ли да те изпратя?
Нито за миг не ще си само,
двамата с теб неразделни сме братя.
Казано по-точно - с теб сме едно,
мой скъпоценен и верен приятел.
И така ще е, даже ако
някъде имаме веч получател.