Лутах се в тъмното и достигна до дъното,
но да те забравя тъй и не можах!
Вграждах си сянката във стени от мълчание
и във хладен огън спомени горях!

Думи неказани и очи нецелунати...
Невъзможна ли е нашата любов?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъй и не можах…

За отмъщение любовта ни завръща се
и убива ни със нежно острие!
С теб като нощ и ден
вечно все се преследваме,
но не можем да се слеем
във едно…