Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!
Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...