Не ме вълнуваш вече!
И Слава Богу!
Най-сетне ,ще мога да се държа нормално-
както винаги си искал !
Вече ще мога да бъда наистина спокойна-
както винаги си искал!
И напълно безразлична към теб!
Както винаги си искал , вече мога
да не се впрягам на всяка твоя дума!
Да не изпадам в истерия…
Да не ти се сърдя!
Да не ти затварям телефона…
Да спра да се моля за вниманието ти!
Да не ти устройвам сцени!
Да не съм емоционална пред хората!
Да не ти хленча,че ме пренебрегваш!
Да ми е все тая дали ще ми се обадиш ,или не…
Да ми е все тая с кого и къде си…
Да ми е все тая добре ли си ,или не си…
Да ми е все тая боли ли те,или не те боли…
Я по-добре си помисли…
Това ли е, което наистина си искал винаги?…
Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...