От всичко на света, умееш най-добре да ме раняваш!
Не ти ли писва, всеки ден, с едно и също да се занимаваш?
Какво те кара да посвещаваш цялото си ценно време,
да водиш безпощадно, гладиаторски борби със мене!
Подготвяш се внимателно да ме раняваш, при това-съзнателно!
Тренираш и планираш как да ме измъчваш, още по-старателно!
Изучаваш слабите ми места. Нападаш ме, направо във целта!
Нанасяш ми жестоки удари, без да изпитваш никаква вина!
Атакуваш ме по всички флангове и дебнеш, да ме нараниш!
Целта ти е да ме умориш! Да ме довършиш! Да ме унищожиш!
Сякаш съм най-големия ти враг!
И искаш да ме изтезаваш пак и пак!
Не ти ли стига, че цялата съм измъчена, прободена и наранена?
Не ме ли виждаш как се влача и пълзя в краката ти разкървавена…
За Бога! Грам съжаление не ти ли е останало в сърцето?
Ще ме оставиш на мира единствено, aко ме пратиш на небето!
Кажи ми, зад маската на гладиатор какво лице крие?
Човек или чудовище, което иска кръвта ми да изпие…
Звяр някакъв в човешко тяло, обучен да ме убива хладнокръвно!
Насъскан си като животно, да ме преследваш извратено стръвно!
Тълпата иска нечовешко забавление!
А мойта кръв и носи удовлетворение!
Не се засища да гледа как във сърцето ме пронизваш многократно!
Иска да ме измъчваш повече! Да ме раняваш! Да ме боли стократно!
Тълпата иска хляб и зрелища! Крещи : “Убий я! Довърши я!
Не и показвай милост! Не я оставяй жива! Разчлени я! ”
За нея ли устройваш поредното жестоко представление?
Или да ме убиваш бавно, е твоето едничко развлечение?
Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...