БОЛКА

Много болка има по между ни.
Хиляди обидни тежки думи,
лъжем се взаимно за нещо очевидно, но защо?
Как се променихме не видяхме,
как се отчуждихме не разбрахме.
Станехме актьори и играем роли, но защо?
А ден след ден си отива,
от нас любовта без да знае защо.
Но част от мен не вярва на тази лъжа,
Че ти е все едно.
Чувствата се блъскат по между ни,
думите ни сякаш са куршуми.
Ти ме нараняваш и аз те наранявам, но защо?
Плаче уморена любовта ни,
става на парче гордостта ни,
но да си признаем
и двамате незнаем защо.
Няма конци за разбито сърце,
нима има сила, която да го събере.
Но всяко разбито парче другия обича,
макар и на любов да не прилича.
За една секунда разби ми вечността,
една секунда и всичко в мен умря.
За кратък миг сърцето в мен се скъса,
защото със студения си поглед ме разкъса.
В душата ми ужасна мъка.
Решението сякаш е разлъка,
но нито искам от тебе да си тръгна,
нито знам как да те прегърна.
Трябва ли да си тръгна за да те забравя,
или да остана и за болка с болка да ти върна..?

ПОНЯКОГА ПРАВИМ СВОЯ ИЗБОР НЕ С УМА СИ, А С КРИВОРАЗБРАНАТА НИ ГОРДОСТ, КОЕТО Е ЖАЛКО. ПЪК И НЕ СЕ ПОКАЗВА СИЛЕН ХАРАКТЕР, АКО ПОТЪПЧЕШ НЕЩО, НА КОЕТО ДЪРЖИШ, ЗА ДА ДОКАЖЕШ КОЛКО СИ СИЛЕН И ВЕЛИК!!!