Душа душа докосна

Когато срещнах те за първи път
нощта от безнадеждност беше сляпа.
И пипнешком аз търсех своя път
с невиждащите пръсти на мъглата.

Когато срещнах те за първи път
една звезда небето с вик отрони.
И с тази феерична звездна смърт
завърна се един бездомен спомен.

Когато срещнах те за първи път
раненото небе сълза пророни.
И аз намерих своята любов
сред обичите други милиони.

Когато срещнах те за първи път
разбрах, че този път е и последен.
Раздялата е всъщност малка смърт,
невъзвратимо бягащото време.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата,
заслушана в гласа на тъмнината
душа душа докосна непозната.

И спря да се върти за миг земята,
неспряла да крещи от самотата.
Душа душа докосна във нощта,
тогава срещнах теб за първи път...

За първи път...