Върни душата ми,
заключена в решетките на дните ни...
пусни я,
нека да лети разплакана, но мълчалива...
и нека никога
да не разделяме сълзите си -
дъждът за двама, нека да не си отива...!
Върни душата ми,
в безмерна обич наранена...
негаснеща,
но гневна с твойте урагани...
и нека страховете,
пълни с тайните несподелени,
да се загубят,
като стъпките неизвървяни...!
Върни душата ми,
блуждаеща... кървяща... устрелена,
обикнала те,
с изгрева на слънцето в крилата ти;
стихията на любовта ти,
нека вятърно да ме подеме...
и нека сладко полетя
в прегръдка на душата ти...!