Айде не разваляйте темата бе

Да не е спам:

В дима на сивкавата си цигара
припомняш си отминалите дни
и чувстваш, че със нея днес догарят
мечтите ти - тез, детските мечти.

И изведнъж се чувстваш странно празна,
нетрайна като залез или сън.
Човече мъничко сред хора разни.
Една камбана сред камбанен звън.

И иска ти се просто да заплачеш
(на думи лесно е, нали?).
Недей! Поспри! Защо да плачеш?
Сълзите просто са сълзи...

Поглеждаш сивкавата си цигара,
но вече с радост за отминалите дни
и сещаш се, че днеска тя догаря,
а утре бъдещето с тебе ще пламти!
---


Купето, в което вече беше,
изостави в мрачна тишина
и от живота се отрече,
след теб остана самота
и зловещият завет един,
завет към нашите сърца -
"Наркотик". Но дали
видя сълзите в нашите лица?
Купето празно изостави,
ти спря на спирка "Смърт",
а мен отчаяна остави
над надгробен камък твърд.
Без тебе в празен влак пътувам,
заветът ти преследва ме сега
и с устни огнени целувам
изстиналата веч земя.