Спомен...


И спомени за тебе..
в сърцето ми стоят..
Топлят го през студените дни
защото от тези мигове нямам по-добри.

И гледах твойто студено тяло..
Което някога се е смяло..
И преплитам емоций и чуства..
и се моля пред кръста...

"Господи ..защо ми я отне..
този ангел с златно сърце..
на никой тя не е напарвила зло..
тя вършеше само добро..."

и изведнъж нещо ми прошепна ..


"Мили ,не тъжи за мен ..
недей бъди така огорчен..
Недей да изпадаш в тъга
това само ще засили болката..
Виж..ще имаш още радостни моменти..
Няма смисъл да давам аргументи"

И тогава...лъч светлина ме озари..
Разбрах че с болката не се търпи..
Но винаги в сърцето ми остава..
спомена за любовтта ни млада...


Това са