Лятото остана някъде далече.
Морски вкус на спомен в пръстите догаря.
Там едно момиче бавно се съблече.
После бавно легна в лодката с рибаря.
После стана тъмно. После стана светло.
После се обърна цялата вселена.
Беше отначало. Беше за последно.
Хората говорят - случило се с мене.
Може да са прави. Сигурно са прави.
Откъде е този пясък във сърцето?...
Лъжа, че забравих. Исках да забравя.
Но не се получи. Помни ме морето...
------


Празнувам невъзможната ни среща.
На масата постилам тишина.
Звъни съседът. Бил самотен нещо.
Помислил си, че също съм сама.
Не съм сама! - усмихвам се смутено,
тъй, сякаш има някаква вина.
Отива си. Оставам само с тебе.
Не се сърди, че той не те видя.
Не се сърди, че той не ни повярва.
Очи за тебе имам само аз.
Защото си измислих този празник.
Защото си откраднах този час.
Целувам те. Добре е, че те няма.
Не бих посмяла, ако беше тук.
Ще ми простят ли жалката измама,
цветята, подарени ми от друг?
Живота си наливам вместо вино
във чашата ти. Може да горчи.
Дано да имаш сили да изпиеш
горчилката на всичките ми дни!
------


Един облак, два облака — ескадрила.
Студено, топло, горещо...
Не съм излъгала. Не съм убивала.
Не съм те срещала.
Три облака, четири облака — отнесени.
Владея топката. Успокоявам я.
Пет облака, шест облака... Лесно е.
Не те познавам.
Седем облака, осем облака сънотворни.
На възглавница ми приличат.
Девет облака, десет облака. Удобно е.
Не те обичам.
P. S.
Единадесет облака — обичам те.
------


Едно сбогуване набързо.
Паспорт, цигари, очила.
И мойте (не на място) сълзи.
Да не отива на война.
Ще имам времето за книги.
За утринното си кафе.
И малък празник ще ми стига,
когато не деля на две.
Онази улица за двама -
веднъж ще извървя сама.
Без рамото до мен. И няма
да свърши от това света.
И лятото ще продължава.
И изгревът ще бъде жив.
Съседът всеки ден ще става
все по-вежлив и по-вежлив.
Докато някой ден потропа
по уморената врата
на къщата на Пенелопа.
(А Пенелопа е жена...)
В друг век сме - и ще му отворя.
От скука, от каприз, от жал.
И сигурно ще си говорим
за филмовия сериал.
А там, на филма се целуват
и ги покрива грешен мрак.
Пък Одисей да си пътува,
когато е такъв глупак.
И другият глупак - Съседът,
след две ракии ще реши,
че някак много тъжно гледам
и трябва да ме утеши...
Ах, Одисей му е разказвал
едни такива нещица...
че справедливо го наказвам.
(Тук става дума за рога).
В друг век сме, но през вековете
се раждал по един такъв -
най-истинският от мъжете.
Обикновено не е пръв.
Обикновено е последен.
В живота ми се е прострял.
Пред него, (Боже мой), съседът
прилича на съдран чувал.
Без него даже въздух няма.
Не дишам и наум броя:
една командировка само.
Не става дума за война...
------


Всички са на Камелия Кондова.