И още едно... което бях написал за едно момиче което адски много обичах... и все още обичам...

Питала ли си се защо слънчогледите -слънцето обичат?
Защо Земята - Луната привлича?
Защо любовта, на разцъфнала роза прилича?
Може би, защото любовта в една красива реалност те въвлича!


Имала ли си някога мечта?
Която е била дори отвъд пределите на реалността?
Един живот, изпълнен с любов?
Една мечта, в която някой ще те обича чак до гроб?!

Не е нужно вече да мечтаеш!
Желанието си... е нужно само да го кажеш!
А аз, с усмивка на лице...
Ще хвана твоите ръце...
И заедно ще погледнем, съдбата право във очите!

Ще покажем на какво е способна любовта!
И заедно ще покажем.. какво е радостта!
Ще бъдем за пример на много хора...
Ще изпълваме с надежда... и духовна опора!

Кой е казал че любовта не е вечна?
Нима някой е способен да твърди това?
Нима любовта до един миг се свежда?
Нима е възможно край да има тя?

Две сърца слети във едно!
Две души чувствайки само добро!
Две тела които силно се привличат...
Двама човека които ужасно много се обичат...
Това не е само мечта бебз... а реалност...
И няма място за никаква баналност!
Когато двама човека истински се обичат...
Ще намерят сили.. дори на Бог да се опълчат!



Не е ли прекрасно че най-сетне се намерихме..?
Че в един миг, в една посока ние погледнахме..?
Че пътищата ни никога няма да се разделят...
Че за нас нищо вече няма край... дори денят!
Обичам те толкова много бебз...
Ще ти обещая да съм завинаги твой дори...
И НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ НА НИЩО ЗЕМНО ДА НИ РАЗДЕЛИ!!!!!!!