За теб

Минава време-месеци,години
Защо си в мислите кажи ми?
Защо не спирам да мечтая,
a надеждата ме не оставя?

Сгреших тогава,да,аз зная
И за това ти беше права,
Че не рискувайки човек рискува
от копнеж несподелен да страда.

И сам със себе си аз често споря
и утеха само в теб намирам
без теб да мисля аз не мога
на тебе винаги аз спирам

И в миналото често аз се връщам,
там,където отново те прегръщам
тогава целият ми свят се преобръща
и не искам аз реалността да връщам.

Тъга? Не,аз не тъгувам!
Но от любов безспорно боледувам
И все безспир за теб бленувам
устните ти да целувам.

Война със себе си аз водих,
а със силната любов се борих,
но как един човек кажи
любовта ще победи ?

Не,обречена е тази битка
краят и е предвидим
кат на безумен простосмъртен
срещу бог непобедим.

С рози пълно е сърцето
усмивка има на лицето
щом те зърна тъй прекрасна
всичко отстрани угасва!

Да, загубих битката безумна
и победи ме славно ти
но загубата е достойна,
щом ти ме победи.

Отново 10 получаваш
излишно е да се съмняваш
за теб сърцето ми гори
за теб и твоите очи!