Аз мисля, че ще е по-добре в темата да се пускат и лични поезий или любовни разсъждения.

Ето нещо мое, за момичето до мен.

Вечерите, спомняш ли си ги? Когато писахме си смс-и
Когато мислите споделяхме като в текстове на песни.
Спомняш ли си, че всеки труден момент бях до теб
и сега е така, и така ще продължаваме напред.
Дори и далеч, знаеш, че си до мен,
защото слънцето осмисля всеки мой ден.
В мислите си, поне си имам собствен свят.
Само за мен и още един човек има място там.
Дори и с пистолет опрян на моята глава,
няма да ме накарат от теб да се предам.
Записваш мислите си в дневниче зелено.
Ти си моето момиче, понякога тъжно, наранено
Но погледни добре, гледката е една
Върви напред с гордо вдигната глава
Обичам те такава, какво винаги си била
Няма и да спирам, дори да търсиш в мен вина
Обичаш ме и ти, това го знаеш.
Дори да се опитваш с чувствата да се скатаеш.
Криеш се от света, искаш да си сама,
но също така да усещаш мойта топлина.
Аз ще съм до теб, да попивам сълзите ти
Не искам да виждам, тъгата в очите ти.