Отговор в тема
Туй се нарича 'Ода за Кифлата' и съм го създал аз. Не знам доколко спада към раздел любов, но поствам тук.(извинявам се ако има грешки).
О, кифло моя, защо ме ти остави,
толкоз бързо зарад някой батко ли ме забрави,
като аз готов съм пак и пак,
да бъда твоя козунак.
Знам, че съм тъпак, знам че съм боклук,
но бих направил всичко, за да бъда твоя скайп съпруг.
Как аз да те забравя, какво ли да направя,
ти ще си ми завинаги в сърцето, както на тебе ти е фондьотена по лицето,
всичките ти снимки по белио оскъдно пред огледаталото в тоалетната изтрих,
после на училищен купон от мъка се напих.
Зарад тебе прослушах Джъстин Бийбър и Преслава,
че и се скарах с най-добрия ми приятел,
щото казва, че си крава.
От деца познаваме се,
ти тогава носеше подплънки,
и на сестра ти старите дънки.
С жестокост необяснима към малките и главни букви се отнасяш,
във фейсбуук Ко0tИннЦеЕ~!! ми викаш,
пък и пишеш неграмотно,
но пък компенсираш като си връткаш дупето страхотно,
но за мене секса не е значение(всъщност, само да ми паднеш..),
към тебе аз тая единствено любов и уважение,
ще те чакам,
футболяга аз ще стана
и с гелче ще се барна,
като истински гъзар от Бургас или Варна,
само и само грешките ми да забравиш...
(и под чаршафите със мене буги-буги ти да правиш). ;д
ии нямам за цел да се заяждам с никой и се извинявам за всякакви такива елементи от стихотворението ;д
REGGAE BOOM <3
^ Има си цял раздел за личното творчество!
И спря да се върти за миг земята..
бате с това стихотворение ти доказа че твоят портрет трябва да стой редом до тези на ботев и левски в класната стаяПървоначално написано от antifashionshit
мноооу е яко
Влюбен във всека една красива жена !
Ти си роза, ти си крем ела да се ебем
Спорта пречи на цигарите :P
За тебе мисля само,аз не искам да те губя.
За тебе правя всичко,аз дори да се погубя.
Обикнах те от първата секунда още знай!
Обикнах те и така ще бъдеме до край!
Ти си моето момиче,аз съм твоето момче.
Когато сме заедно се чувстваме добре!
Звездите бих ти дал и слънцето,луната даже..
Сърцето мое иска на теб да се докаже,
Защото винаги за тебе аз мислил съм,
И много искал съм,и това да не е сън.
Красотата ти ме заслепява,като блян.
Без теб отново сам и в мислите залян.
Обичам те – не стига да се изразя пред теб,
За теб,съм поет проклет да те обичам век.
Държа те за ръка и знай,че няма да те пусна.
Да те обичам аз ли ? – Няма да пропусна!
Ти си всичко за мен!
Обичам те !
От както се появи – ти стана моят свят.
Дори не гледаше дали съм беден или богат.
Не те интересуваше,че пея,че незнаят.
А искаше начало с мен и с мен да бъде края,
Приятелите ми дори не слушах
Те ми казват – Не си била за мен...
...Еми нека си приказват!
Сърцето ми голямо е ,но цялото заето е!
Ти си вътре в него!
Само ти – ОБИЧАМ ТЕ <3!
Мисълта за теб,ме кара пак да се смея...
Ти си моята фея – Аз за тебе живея!
Целувката ти нежна,твоите очи прекрасни.
Усмивката ти сладка,пъшканията ти страстни.
И в хубави и лоши мигове сме двамата,
Нашите светове се преплитат!
Ти ще си дамата!
Дори и някога да ме боли от това,
Няма да спра да те обичам!
С теб е вечна любовта!!
ТЪПА ТЕМА
„Бизнесът е като карането на колело. Или продължаваш да се движиш или падаш.“ — Франк Лойд Райт
ТЪП ЧОВЕКДАЖЕ МНОГО
ДАЖЕ МНОГО
ДАЖЕ МНОГО
"Тя спря погледа си на НЕГО, а в очите и Лумнаха Клади..."
Ето нещо от моята лична колекция...
Празен лист, два молива и гума
а не мога да напиша дори дума
Бавно обгръща сърцето ми болката
лъжейки себе си че я няма, но я има
прогонвайки слънцето в душата ми
оставяйки след себе си само пустош като лютива зима...
Заслужил ли съм всичко това?
Нима осъден съм да плащам грешките на всички с тази тъга
Със сълзите в очите си да гледам тъжната луна...
Така избледняваща и скриваща се зад двата тъмни облака...
Две думи са нужни да върнат светлината в очите ми
Две думи са достатъчни за да върнат топлината в сърцето ми...
Една прегръдка за да изгони от мен тъгата...
Две думи...за да изгори завинаги в мен самотата...
--------------------------------------------------------------------
Малко на инглиш...
A lonely star in the sky is shinin'
A lonely soul needs to be guidin'...
And when the proud eagle spread his wings
It's like a kid watching sadly at the swings
He's all alone and standing here
Wiping tear with a heart filled with fear
Needing friend and someone to hold
waiting for his story to be told
His heart is pure and got nothing to pay
He's just waiting for someone to show him the way
Waiting for someone to grab his hand
And walk with him until the end...
^_^
И още едно... което бях написал за едно момиче което адски много обичах... и все още обичам...
Питала ли си се защо слънчогледите -слънцето обичат?
Защо Земята - Луната привлича?
Защо любовта, на разцъфнала роза прилича?
Може би, защото любовта в една красива реалност те въвлича!
Имала ли си някога мечта?
Която е била дори отвъд пределите на реалността?
Един живот, изпълнен с любов?
Една мечта, в която някой ще те обича чак до гроб?!
Не е нужно вече да мечтаеш!
Желанието си... е нужно само да го кажеш!
А аз, с усмивка на лице...
Ще хвана твоите ръце...
И заедно ще погледнем, съдбата право във очите!
Ще покажем на какво е способна любовта!
И заедно ще покажем.. какво е радостта!
Ще бъдем за пример на много хора...
Ще изпълваме с надежда... и духовна опора!
Кой е казал че любовта не е вечна?
Нима някой е способен да твърди това?
Нима любовта до един миг се свежда?
Нима е възможно край да има тя?
Две сърца слети във едно!
Две души чувствайки само добро!
Две тела които силно се привличат...
Двама човека които ужасно много се обичат...
Това не е само мечта бебз... а реалност...
И няма място за никаква баналност!
Когато двама човека истински се обичат...
Ще намерят сили.. дори на Бог да се опълчат!
Не е ли прекрасно че най-сетне се намерихме..?
Че в един миг, в една посока ние погледнахме..?
Че пътищата ни никога няма да се разделят...
Че за нас нищо вече няма край... дори денят!
Обичам те толкова много бебз...
Ще ти обещая да съм завинаги твой дори...
И НЯМА ДА ПОЗВОЛЯ НА НИЩО ЗЕМНО ДА НИ РАЗДЕЛИ!!!!!!!
^_^
За Теб
Бях забравил какво е да обичаш, да се притесняваш
за човека всичко да даваш,
без да чакаш нищо в замяна
ти направи в мен пълна промяна.
Засмяна ти надеждата в мен връщаш
о на любовта ми отвръщаш.
Никоя, никога не ме е карала да се чувствам така,
за теб ще отида и на края на света.
Обичам те това искам да ти кажа
моля те за шанс чувствата си да ти докажа.
И дори да съм далеч, любовта ми се с вятъра
и ще бъде с теб всякога.
За теб аз мисля всеки миг,
да се озъртам и да те търся се превърна в мой тик.
Когато сме заедно е топъл и най-студения ден,
всички около мен
се чудят защо съм толкова променен.
Те не знаят, че аз с нещата които правя не се гордея,
но дори да съм сам за твоето щастие се смея,
за любовта ти живея и искам само нея.
За мен ти си неповторима,
когато те няма болката в сърцето ми е нетърпима,
тя ме кара да призная, че без теб не мога
обичам те повече отколкото християнин обича бога!
Жадувам те искренно и страстно,
когато си до мен щастието ми се вижда ясно.
Сърцето ми тупти бясно
всеки път когато те целувам
желая те и не се преструвам.
Имах достатъчно време над чувствата си да умувам.
Ти си всичко за което мечтая,
нищо друго повече от теб не желая.
Тук спирам песента,
нека който я чуе да я завърши както иска!
thegreenzombie- ma lil' sis
За теб
Минава време-месеци,години
Защо си в мислите кажи ми?
Защо не спирам да мечтая,
a надеждата ме не оставя?
Сгреших тогава,да,аз зная
И за това ти беше права,
Че не рискувайки човек рискува
от копнеж несподелен да страда.
И сам със себе си аз често споря
и утеха само в теб намирам
без теб да мисля аз не мога
на тебе винаги аз спирам
И в миналото често аз се връщам,
там,където отново те прегръщам
тогава целият ми свят се преобръща
и не искам аз реалността да връщам.
Тъга? Не,аз не тъгувам!
Но от любов безспорно боледувам
И все безспир за теб бленувам
устните ти да целувам.
Война със себе си аз водих,
а със силната любов се борих,
но как един човек кажи
любовта ще победи ?
Не,обречена е тази битка
краят и е предвидим
кат на безумен простосмъртен
срещу бог непобедим.
С рози пълно е сърцето
усмивка има на лицето
щом те зърна тъй прекрасна
всичко отстрани угасва!
Да, загубих битката безумна
и победи ме славно ти
но загубата е достойна,
щом ти ме победи.
Отново 10 получаваш
излишно е да се съмняваш
за теб сърцето ми гори
за теб и твоите очи!
Ако познавате някого, който не харесва Чък
Норис, няма да го познавате за дълго.
Има вероятност от 100% Чък Норис да ти е баща.
Обичам те, когато сутрин ти отвориш очите си
Обичам те, когато ме прегърнеш и в мечтите си
Обичам те, когато целувам устните ти нежни
Обичам те, даже когато кажеш да сме небрежни
Обичам те, когато хванеш ръката ми гореща
Обичам те, повече от първата ни среща
Обичам те, когато си до мене и си засмяна
Обичам те, даже когато си мъничко пияна
Обичам те, както ти обичаш всяко сладко
Обичам те, когато ти говориш ми накратко
Обичам те, когато в момента труден си до мен
Обичам те, повече от най-слънчевия ден
Обичам те, когато всичко правиш със чувство
Обичам те, като музиката, като това изкуство
Обичам те, когато двамата с теб хапваме пица
Обичам те, когато от мойта обич грабиш със лъжица
Обичам те, когато с теб пътуваме надалече
Обичам те, когато кажеш "Оф, стига вече."
Обичам те, когато съм в ситуация кръстосана
Обичам те, даже когато си адски ядосана
Обичам да гледам лицето, ръцете, краката, мразя раздялата
Обичам очите зелено-кафяви, обичам те цялата
Обичам да чувам гласа ти плахо и тихо в нощта
Обичам те скъпа, както ти обичаш да палиш свещта
Обичам те, защото си просто великолепна
Как да не те обичам, като сърцето ми пак трепна?
Обичам те, като изгрев на черното море
Обичам те, както птица обича безкрайното небе
Обичам те, искам всеки това да знае
Искам и ти да знаеш, че друг повече от мен не те желае
Обичам те, когато казваш, че ме обичаш
Обичам те, даже когато се объркаш или сричаш
Обичам те, когато главата опреш на мойто рамо
Обичам те, обаче и тая дума звучи слабо
Обичам те, за мен ти си просто мойта Мис
Обичам те, разбра ли, обичам те, Елиз
Ако някой се интересува ... ето я песничката
http://www.youtube.com/watch?v=t6iUGRqOdls
Надежда
Ако скръбта обземе всяка мисъл,
пропие всяка дума,всеки звук,
и смисъла отдавна е отишъл
в страна от лед и мрак,от мраз и студ,
ако цветята вехнат бавно в всяка ваза
и самотата се промъква в твоя дом
и чувстваш,че светът е от омраза
изтъкан,и издаваш тъжен стон,
ти знаеш, радостта, че си отива,
че щастието напуска всеки кът,
че няма вече ти да си щастлива,
че трябва да успееш - този път!
Че времето лети в простора синкав,
че дните си текат - като река,
а пламъкът и щастието ти липсват,
животът е изчерпваща борба.
Пореден изгрев и поредни мисли,
че днеска иде нещо по-добро,
душата и съзнанието са чисти,
готови да пречупят всяко зло.
Но с залеза надеждата умира,
за сетен път се питаш ти:"Защо?"
Сърцето ти не знае, не разбира,
защо осъмва утрото само.
Горчиви сълзи бавно ще преглъщаш,
горчиви думи ядно ще крещиш
на хиляди страни ще се обръщаш
и себе си с болка ще тешиш.
Недей да плачеш, всичко си отива,
ще бъдеш ти щастлива някой ден,
но нека знаеш само, че си жива,
че има пламък в погледа ранен!
***
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
***
И все пак ние с тебе сме всъщност непознати.
В света един живеем - във два различни свята.
Ти знаеш мойто име, аз твоето го зная,
но без значение това е, трябва да призная.
По своя път вървя си, ти в своя. В надпревара
понесли на гърба си товар, но два товара.
Уж слънцето едно - Бог мой, за теб - безлично,
тъгата е една, а страдаме различно.
Луната ни огрява - аз тъжна, ти в смирение,
за теб е спътник тя, за мене - вдъхновение.
Дъждът еднакво мокри, еднакво ни наплисква -
аз раждам се в дъжда, ти под чадъра скрит си.
Аз вярвам в любовта, а ти не я признаваш.
Аз искам да летя, а ти ме приземяваш.
Различни сме, нали? Като добро и зло...
Две скитащи души, но все пак сме... едно.
Go Veg! Be Green! Save the planet!
Ето и едно от мен >>>
ПЛАЧ
Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!
Самотно е, знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме сграбчи мъка голяма,
а мислех, ще спре да боли!
Къде ли отиде, къде ли замина?
Прости ми, че още си мисля с тъга.
Защо ли таз болка по теб не отмина
и как да се боря със нея сега?
А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя, отново не знам!
Китарата тихичко пак се разплака,
а после утихна отново в нощта,
сякаш от болка се късаше мрака,
плачеше мойта самотна душа!
Плачи, поплачи си, недей се срамува!
От обич се страда, от обич боли,
по нея сърцето все ще тъгува,
за нея си струват всички сълзи!
<<< Надявам се да ви хареса : ))
Антиприказка
Спиш ли, принце? - Спиш. А пък живота ми
само от безсъници живее.
Слушай ме, докато спиш, защото -
буден ли си, няма да посмея.
Принце, аз съм твоята принцеса.
Но разстрелях приказното чудо.
Станах и косите си разресах.
Не дочаках ти да ме събудиш.
Баловете бяха много пищни.
Лесно ми замаяха главата.
Млада бях - за нищо не въздишах.
Радвах се на лъже-красотата.
Любих се. И не с когото трябва.
Припознавах любовта във всичко.
Вярвах, че я има. Още вярвам,
но оставям други да обичат.
Не внимавах - мравката настъпих.
Значи съм способна да убия?
Разпилях косите си по пътя -
нямам със какво да те завия.
Да, заради мене пяха песни.
И заради мене пламна Троя.
Принце, аз съм твоята принцеса,
но отдавна вече не съм твоя.
Виненки, наместо пеперуди...
Снощи много е била ракията?
Ти поспи, когато се събудиш -
ще ти стана камъка на шията.
Камелия Кондова
Повярвай ми
Повярвай ми,
така съм те очаквала,
че всичко друго просто няма смисъл.
Измислих те,
но има ли измислици,
в които цял живот се вярва?
Повярвай ми,
боя се да ти кажа,
че те обичам.
Обичам те от толкова отдавна,
дори преди да се зачена от реброто ти.
Теб те е имало и в миналите ми животи
под формата на светлина и жажда.
Повярвай ми, наистина ми вярвай!
По улиците нощем скитах
и те търсих с вятъра.
Така съм те очаквала,
че нямаш право
да си отидеш някога
със някой от измислените влакове.
Повярвай, този път сълзите ми
не са измислени и ще измият
грима, за да ме видиш истинска.
Повярвай ми!
Яна Кременска
И още едно нейно:
Провинциално
Момчето, дето го харесвате —
на мен се падна.
Ех, знам че ви е интересно
как с мен си ляга,
кога за нещо му е тъжно,
кога е весел?
За него ли написах всъщност
една-две песни?
Не ви ли писна да го дъвчете
и да ме сричате?
Момчето стана мъж и мъчно
ще спре да ме обича.
За три дни свърши чудото, но после
години се изнизаха...
Следите: Тази високосната,
дали му глади ризите?
Дали сега ще спре да пише,
като си има къща...?
Не мога да ви кажа нищо,
освен: Да ви се връща!
Девет седмици и половина
Маргарита Петкова
Той дори не разбра, че си тръгвам от него,
а не просто се качвам в трамвая.
Любовта върху релсите легна,
но той нямаше как да го знае -
беше тръгнал с привичната бърза крачка,
до секунда разчел даже миговете...
Аз изохках и свих клепачи -
беше влязла в окото ми мигла.
Но успях да я скрия зад бретона си рошав,
миг преди в сълза да се срути.
Обичах го точно 66 нощи,
12 часа и 5 минути.
Мръсно*
Не ме боли. Кръвта. Избитият ми зъб.
Забоденото стъкло в ръката. Шитите ми рани.
Не ме боли. Обидата. Че ме посочи с пръст.
Че си изпуснах нервите. И влака. И останах.
Не ме боли. Затворената шепа. На юмрук.
Изпраното пране. И мръсните ти мисли.
Не ме боли. Боли ме винаги за онзи друг.
За който трябваше да се опазя... чиста.
*извадено от интернет.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Знам защо
Камелия Ангелова
Знам защо
ръцете ми тежат...
(Навярно станали са котви!)
Отчаяно са стискали
във опит
да те задържат...
И дъното сега е тяхната утопия.
Знам защо очите ми са езера,
оплели мрежите
на своите рибари.
Дошла е рано
есента.
За да пожъне само ярост.
***
Събличала ли си се в чуждо огледало?
Да разплетеш косите си
във моята обида.
А неговите бивши
мои длани
ще правят с теб любов.
Ще те презират.
Аз казвах ли ти
мъжкото момиче
не избира.
Само си влачи в чакъла
поуките.
Ти си гола, дори и със дрехи.
Ти си моята фраза.
Заучена.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Втората любов е първа
неизвестен автор (поне на мен)
Голямата любов е малка.
И втората любов е първа.
Обратното на моето нещастие
е онова, което няма да се сбъдне.
И времето е църква разрушена,
преди иконата й да заплаче.
Сега ще се помолиш ли за мене?
Защото другите ще ме оплачат.
Преди да изора земята с длани.
Преди да ексхумирам самотата.
И Бог да бръкне в пресните ми рани.
Избягай първи от съдбата ми.
Тази обич е смърт
Тази обич не е като другите.
И не става от нея постеля.
Тя прилича по нещо на чумите.
Вдишва въздух, когато те стреля.
Тази обич е болна отдавна.
И вилнеят в дъха й жарави.
Тя е тъмна и съскаща. Празна.
И умее до вечност да мрази.
Тази обич е толкова тежка,
че на девет строшава небето.
Тя е смутно студена. Погрешна.
И нощува по тъмни полета.
Тази обич е ялова бездна.
Но я искам до болка. И викам.
Изгорена до дъх ще треперя.
Тази обич е смърт. (И ми стига).
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Всяка прилика с действителни лица и рози е случайна
Нито хубаво, нито пък грозно -
едно нежно-случайно одраскване.
Първа среща с Крадеца на рози.
(Нищо общо с крадеца на праскови.)
Май започва да ме тревожи
ново чувство с безброй въпросителни.
Втора среща с Крадеца на рози.
(И напук са зелени очите му.)
На ръба на стиха и на прозата
се подхлъзнах в стиха - и пропаднах.
Трета среща - Крадецът на рози
вместо роза - сънят ми открадна.
Изведнъж стана страшно и ясно.
И не питах защо ми е този...
И постелихме краткото щастие
върху кръвния данък на розите.
След шумните наздравици за щастие,
след клетвите да ме обичат вечно,
след краткото семейно междучасие,
след загуба на кръв и на човечност,
след стражата на женските ми сънища,
в които не успях да се укрия,
след крехките илюзии за бъдеще,
удавени във дългите ракии,
след шепа извинения разплакани,
след розите, след клетвите, след всичко...
в живота ми на пръсти влезе някой.
Без клетви цял живот да ме обича.
Една звезда не е свалил в нозете ми.
Не ми е подарявал лилав здрача.
И стиска зъби. Май е от мъжете,
които нямат навика да плачат.
И мислих, само няколко недели
в райската градина под дървото
споделям с непознатия постеля.
А всъщност съм споделяла живота си.
Камелия Кондова
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Сякаш си мой
Ще разхвърлям душата си
по целия свят.
Като сребърен прах.
Върху всичко, което обичам.
За да ме имаш,
когато ме няма.
За да ме чувстваш,
когато си ничий.
Ще те обичам
във свойто проклятие.
Дявола вързах
сама във косите си.
За да ме следва.
И да те имам.
Сякаш си мой.
Когато си ничий.
Блус
Тези вечери са моят блус,
който няма никога
да изтанцувам.
Добър вечер!
Устните ти нямат вкус.
Роза във кутия -
можеш да целунеш.
Стъпките ми изпреварват тишината.
Радвай ми се.
Че съм кратка много.
Сякаш някой ми е пил душата.
Тези вечери така ме тровят.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Аз мисля, че ще е по-добре в темата да се пускат и лични поезий или любовни разсъждения.
Ето нещо мое, за момичето до мен.
Вечерите, спомняш ли си ги? Когато писахме си смс-и
Когато мислите споделяхме като в текстове на песни.
Спомняш ли си, че всеки труден момент бях до теб
и сега е така, и така ще продължаваме напред.
Дори и далеч, знаеш, че си до мен,
защото слънцето осмисля всеки мой ден.
В мислите си, поне си имам собствен свят.
Само за мен и още един човек има място там.
Дори и с пистолет опрян на моята глава,
няма да ме накарат от теб да се предам.
Записваш мислите си в дневниче зелено.
Ти си моето момиче, понякога тъжно, наранено
Но погледни добре, гледката е една
Върви напред с гордо вдигната глава
Обичам те такава, какво винаги си била
Няма и да спирам, дори да търсиш в мен вина
Обичаш ме и ти, това го знаеш.
Дори да се опитваш с чувствата да се скатаеш.
Криеш се от света, искаш да си сама,
но също така да усещаш мойта топлина.
Аз ще съм до теб, да попивам сълзите ти
Не искам да виждам, тъгата в очите ти.
Това съм аз 1 момче чието сърце е в лед сковано..
но дойде ти и със първата си усмивка стопли леда около сърцето ми..
Тогава аз се влюбих в теб ..
един ден ти ме прегърна аз онемях
другия ден ти ме целуна аз полудях
на четвъртия ден ти казах Обичам те.. ти ми отвърна И аз
на Петя ден те видях с друг и от тогава всеки ден усещам как сърцето ми се разкъсва мускул по мускул
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
