Не мога да издържа и трябва да споделя с вас едно стихотворение, което ми даде един човек на улицата. Просто си вървях и той ме спря и ми даде лист с него. Забелязах , че раздава и на други хора. Чудя се дали не го прави заради нещо, което лично му се е случило, но стихотворението много ми хареса.

Изневяра

Заплака тихо в тягостния миг,
разбрала ненадейно, че те мамя.
Да беше ми ударила плесник,
да беше ме замерила със камък.

Да бе към мен останала със гръб -
това, което всъщност съм заслужил.
Но ти стоиш в достойната си скръб,
а аз пред теб и малък, и ненужен.

И светиш като фосфор от тъга -
разкъсва те внезапната ти рана.
Безсилен съм пред твоята ръка,
която ми подаваш за да стана.

Иван Апостолов