Във всяка една виждах теб! Тук си, там си,... но уви... всичко по-лъжовно е от сън! Виждах те в изгрева, виждах те в залеза,... в сънищата често ме спохождаш! Виждах те в сутрешното нес кафе и във всяка запалена цигара!... Усещах те във всеки скъп парфюм, в евтините питиета, в жасмина под прозореца на малката ми стая! Усещах, че ме галиш в унес преди сън! Усещах те във всяка водна капка докосваща ме нежно както ти, в морето пясъка, във въздуха дори...
Виждах те...
Усещах те...
Обичах те...
Трудно е когато се почувстваш излишен там където си незаменим... А сега мълча... мълчанието ме връща в миналото... не мога да го променя... за това продължавам да мълча...затворен кръг...омагьосан кръг... самота -> тъга -> тишина... после идва спонмен уж изтрит преди известно време... продължавам да мълча...пак тишина...
Виждах те...
Усещах те...
Обичах те...
Кога ли ще отмине бурята бушуваща в мен- ден, два, седмица, месец, година... месец, седмица, ден, час, минута, секунда, стотна... субективно... стотна като година, година като стотна... в крайна сметка идва момент на равносметка... обект -> субект -> познание...
Виждам те...
Усещам те...
Обичам те...
(посветено на жена(та), която ми даде и отне, онази която тъй както се появи така си и замина... Благодаря ти и прости...)