Не знам дали е точно поезия.. не разбирам от тия неща, но много ми хареса.
Разговор с призрак:
- От какво умря?
- Хвърлих се пред кола за да спася човек.
- Защо?
- Защото не искам любовта на живота ми да бъде наранена.
- Много си я обичал щом си дал живота си за нея.. тя сигурно е много тъжна сега?
- Не, много е щастлива. Спасих единствения мъж, който обича.
Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък. Откъснат от света ще тлея в своя замък и няма да крещя да вия до забрава, когато разбера че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя пред хаоса на любовта. Някой ден, но не сега..