Любовна поезия

[qkipodaraci]

Много добри творби четем тук и много талант и емоции има в тях. Поздравления на всички таланти и невероятните стихове!


----------------------------------------------------------------
Мече със снимка, колаж от снимки, печат на чаша
https://www.facebook.com/qkipodaraci/

[herkules]

Една жена ще дойде. Ще разтреби,
нещата ти с любов ще подреди
и после на прозореца до тебе
в мълчание добро ще поседи.

Ще бъдеш разтревожен от жената,
която изведнъж те сполетя.
Но тя ще се усмихва в тишината
и ти ще й повярваш, че е тя.

Завинаги при тебе ще остане,
при хаоса на твоя мъжки дом.
И твоите приятели пияни
без укор ще посреща, мълчешком.

И твоите посоки многобройни
свободно ще събира в една.
Ще бъде с тебе в дните неспокойни
и в нощите, защото е жена.

Тя другите мъже ще възхищава
и всички ще те питат: "Откъде
можа да я намериш ти такава?"
Ще казваш: "Тя самичка си дойде..."

Автор неизвестен!

[elia_666]

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?
Жадувал ли си някого в нощта
... и в денят ти просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?
Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...
И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а...не можеш...

Автор неизвестен.

[herkules]

Брей, Минче, тази твоята ще да е най-страшната "любовна история"! Някога още в средния курс, когато и аз бях тийнейджър имахме ВИГ към училището и бях и музикант-китара.Тогава компютрите не бяха навлезли още преди демокрацията, и имаше културни мероприятия-забави. На един рецитал на фона на наш инструментал, две момичета рецитираха това, след което жените в салона бършеха сълзите си!


Приказка - Дамян Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,

устата ми залепва да мълчи …

Не ме пъди, ще си отида скоро,

аз дойдох тук на бурята с плача.

Ще седна до главата ти, ей тука

и ще ти разкажа приказка една,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.

Един разбойник цял живот се скитал

и нивга не се връщал у дома,

вместо сърце, под ризата си скрита

той носел зла и кървава кама.

Преварвал той замръкнали кервани

и само денем криел своя нож,

а ножът му ръжда не хващал,

човекът бил от дяваля по-лош.

Но кой знай, един път от умора

и той на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял,

а само малко дрипаво момиче

челото му покрило с листо.

Заплакал той за първи път обичан,

заплакал той, разбойникът, защо?

Какво стоплило туй сърце кораво,

нестоплено в живота никой път!

Една ръка накарала тогава,

сълзи от поглед в кърви да текат.

Една ръка, по-топла от огнище,

на главореза дала онова,

което той не би откупил с нищо

ни с обир скъп, ни с рязана глава.

Но ти заспа, а тъй ми е студено,

туй приказно момиче, где е то?

То стоплило разбойникът, а мене

ти никога не стопли тъй, защо?

[inewton]

"Моли ти се мойта песен,

стон в нощта стаен;

през леса във сън унесен,

мила, слез при мен!



Нежно дървесата шепнат

в лунния покой;

зли уши че скрити дебнат,

скъпа, не се бой!



Славеи нима не пеят?

Чуй зова смирен!

Трели те за тебе леят,

молят се за мен.



Блян сърдечен те разбират,

как боли от страст;

за сърцата лек намират

с чистия си глас.



Към сърцето твое, мила,

път им отвори!

Чакам те, изгубил сила!

Слез, рай ми дари!"
Лудвиг Релщаб

Текст към песен, композирана от Шуберт "Leise flehen meine Lieder". Днес е по- известен само инструментала "Ständchen" ("Серенада").

[defender]

"Любовна поезия" - любимата тема на докторчето.

[9999]

Тук съм, но не за дълго.
Бях за кратко, но ще си тръгвам.
Не бях аз този, когото чака
и сега си тръгвам в мрака.

Но не бой се, друг ще дойде!
Самотата ти той ще заличи.
Не бях достоен и не те заслужих,
но той със сигурност ще те оцени.

Сега аз тръгвам, че път ме чака.
Такава е съдбата ми от много дни.
Не знам и колко ще се скитам в мрака,
но той приятел мой е. Пpиятел ли? Уви.

Aвтоp - Аз

[Polad112]

Уникални стихове !

[lisa.samur]

В тиха нощ, под лунна светлина,
Сърцата ни в съгласие се сливат,
Любовта ни, като река тече,
Във вечността на момента замира.

Ти си моята роза, нежна и цветна,
Аз - твоят слънчев лъч, топъл и светъл,
Обичаме се като никой друг не знае,
Събудени сме от магията на любовта.

С ръка в ръка, през живота вървим,
Със всеки дъх се влюбваме отново,
Ти си моят свят, моята душа,
Вечно ще бъдем двама - неразделни, обвити в любовта.

Така нежно и красиво е любовта,
По-сладка от мед и по-силна от стомана,
В твоите очи отразена е въздушна зора,
Нашата любов - вечна, във всеки един миг оживява.