Клетва

Да ослепеят очите ми - и двете,

да ме сполети навеки проклятие,

ако забравя накога това лято,

Атлантика и на Лайта бреговете.



Низ просторните пясъци край морето

стъпките ни останаха отпечатани.

А може би в привечерната позлата

и днес бродят нашите два силуета...



Широкополите бретонки ги изглеждат

изпод черните си пиявици-вежди

с поглед като океана син и намръщен.



И горят в залеза каменните къщи,

а сред вълните - призрачни като надежди -

оцелелите ладии се завръщат.



П.П:Елисавета Багряна