Здравейте! Искам да ви разкажа за един човек ,който буквално ме превърна в развалина.Той е този,който аз 3 години обичах,този заради който многократно пренебрегвах приятели и родители.Отново сме заедно вече почти 1 година.Когато пак се събрахме (след неимоверно много мои усилия) бях най-щастливото момиче на света,а сега отчаяно искам да го откъсна от себе си.В момента той е в друг град до края на лятото.Говорим си постоянно,но вече дори нямам желание да вдигам телефона.Снощния ни разговор беше ужасен.Той ми се смееше и казваше,че сам луда,когато му споделях,че ме боли от държанието си.Подиграваше ми се и постоянно извърташе думите ми.С него не ходим заедно на дискотека,не излизаме.Той ме ограничава непрекъснато,а аз се надявам ,че ще се промени.Вече не съм онова весело и усмихнато момиче.Изпитвам отчаяна нужда ,да получа свободата си,той ме побърква,страшно жесток е.Има моменти когато е мечта,но знам ,че не си заслужава.Прсото ме е страх,че много ще страдам без него,че го обичам прекалено много,но немога да го понеса

Объркана съм,моля ви посаветвайте ме нещо,защото накрая ще полудея
