Ами казах го и преди малко на едно момиче тук..Изправи се пред живота!И аз преди броени дни се прибирам у нас и ми казват,че татко е в болница,като причината затова била че му е паднало голямо желязо от камиона върху веждата му..Видя ми се,че не е толко лошо,но когато утидох в болница седнах и почнах да чакам да ме пуснат,като си мислех "защо е там като е само веждата?"Мина лекуващия лекар и говореше със сетрата говореха си как ако е било 1 см(на косъм)по вдясно щял да е на място В един момент живота се срина ....Баба дойде,а аз я попитах каде са батко и майка,а тя ми каза че са в полицията,но си замълча защо....Няма да го кажа и тук,защото е още по-ужасно...Целия свят почна да се върти и разбрах че татко няма да може да си върши няколко седмици работата(постоянно е на път),че няма кой да се грижи за фирмата...Но се изправих пред това,избърсах сълзите и погледнах небето там имаше някой,някои който спаси татко и аз му бях благодарна!!!Сега му помагам,помагам и на майка и на батко колкото мога не се чувствам по натоварена от това..Мина вече 3 дена от случката и татко не е добре,но си е у нас и от другата седмица с неговия инат ще е на работа..Нещата се нареждат стига да вярваме,и да се молим!Помагай на майка ти и имай вяра всичко ще се оправи,но началото ще бъде много,много трудно...НЕ свеждай глава-НИКОГА!А относно баба ти, и тя е притеснена и непражението й е голямо!След време ще се окайва за думите си!Горе главата,не оставяй живота да те смачка!Успех!