find_m3, и аз съм на същото дередже
Не съм никак добре с нервите, а не знам причината за това
Аз лично не премълчавам това, което мисля, доста съм честна и директна и заради тази моя черта някои хора не ме харесват..
Случва се понякога да си мълча заради някакви си причини, но това мълчание не мисля, че изнервя по някакъв начин ...
Тъпото при мен е, че точно понеже са ми по-слаби нервите и когато тръгна да споря с някого(но не мой връстник, а по-възрастен човек)и се развикам или се караме.. по някое време просто ми се насълзяват очите и .. не мога да кажа нито думичка, защото съм пред разреваване и гласа ми яко трепери..
А имам толкова много да кажа, знам какво да кажа, знам как да направя въпросният човек на 2 стотинки, но пустите му нерви не ми позволяват да го направя
Странно ... при скандал с мой връстник или малко по-голям от мен не става така ... нито ми се насълзяват очите, нито нищо ... караме си се като хората
Относно мисленето и изпадането в депресии...
И аз понякога лятото поради достата свободно време, което имам и прекарването на всеки ден по почти едини същи начин почвам да размишлявам върху живота си, върху приятелствата или липсата на истински такива и т.н и т.н, и понякога наистина доста се сдухвам...
Като имам свободно време, имам време да мисля, оттам се сдухвам.. знаех си, че не е хубаво човек да мисли