Едва ли има някой,като мен...който е страдал като мен

[Jus7m3]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

Ами аз като от 16 годишен живея сам!? Моите се разведоха като бях първи клас. Бил съм свидетел на какво ли не... скандали,побои... години наред! Майка ми ми е вадила пистолет насреща! Заплашвала ме е с какво ли не... пристрастена е към хазарта,което когато живеех с нея причиняваше големи финансови проблеми... абе пълно психо! Колко години съм живял с нея и майка и,която е алкохоличка и съм ги гледал как се налагат с някви бутилки,дървета и нам си кво още.Бяхме сензацията на всеки квартал в който сме живеели...И според тебе няма хора които са страдали колкото тебе? имаш анемия... дрън дрън! Вместо да използваш възможността и да градиш силен характер се самосъжаляваш... СЪС САМОСЪЖАЛЕНИЕ ДО НИКАДЕ НЯМА ДА СТИГНЕШ!!! Щом си толкова слаба мисля,че наистина не заслужаваш нищо повече... режи си вените (ще оцелееш 100%,но нали целта ти е именно да привлечеш вниманието)

[loveismylife]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

Здравей, прочетох много внимателно това което си написала и трябва да ти кажа че наистина по лошо нещо от човек изпаднал в състояние на подтиснатост или така нар. депресия няма. Затова трябва просто да разбереш едно нещо - живота е труден, много често болезен, но той е и
такъв какъвто си го направим.Никой няма да тръгне да ти помага и да се опита да те разбере. По простата причина че в този свят много малко хора се интересуват от това какво му е на този или онзи и още по малко искат да помогнат на когото и да било. Затова колкото и да ти е годно, тъжно ,мъчно, самотно няма да ти стане по хубаво ако продължаваш така повярвай ми знам го от собствен опит. Опитай се да погледнеш от хубавата страна на живота, да той наистина има такава.
Бъди такава каквато искаш да бъдеш въпреки всичко и помни винаги е трудно, ние всички постоянно се изправяме пред всякакви трудности, но това не значи че трябва да спрем да живеем,трудно е много трудно но не и невъзможно. Ако все пак това не ти е не ти е помогнало винаги можеш да пишеш по скайпа ми - nike.dd, а и всеки друг който желае, обичам да помагам, обичам да се запознавам с нови хора. Горе главата, живота винаги не е такъв какъвто изглежда !!!

[LonLey-GiRl]

[quote="loveismylife"]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

Животат е една борба и всеки се мъчи да оцелее в нея.....Виж какво ще ти кажа ако всичко това е исктина..мила вземи се в ръце и не си проваляи живота...не мога да те разбера защото никога не съм била в твоето положение...прочетох един коментар да си режеш вените....глупости ....аз по приницп съм песимист човек но в този случаи ще ти кажа само 1 БОРИ СЕ С ЗЪБИ И НОКТИ ще оцелееш ако се постараеш ;] ако искаш ми пиши ЛС

[Guest554]

На 16 години съм...Дете на разведени родители...Виждала съм как баща ми,си идваше и си отиваше-а нищо не можех да направя...Не ме е търсил 2 години-сигурно вече не ме и помни Живея при майка си...Нямам приатели нямам,близки...никой...Не искам да е така...На никой не му пука за мен По цял ден плача и се окайвам...болна съм...но само аз го знам...наще не подозират-имам анемия....слабея и бавно умирам...И на никой не му пука за мене.Ако някой може да ми каже какво да правя нека каже....аз вече незнам...

men pa pra4i4o mi me iznasili i men mi e gadno

[venezia42]

Много ми е интересно какво е станало вече.Добре ли си?

[anJin]

през още колко трудности ще минеш не е истина,гледай от хубавата страна на живота ,а и не си само ти тъжна,знаеш ли колко хора са тъжни,но не всеки е тръгнал да споделя мъката си в някакъв форум. ти сама си причиняваш нещастието,щом баща ти не те е търсил,защо не го потърси ти ? щом мислиш че на никого не му пука на теб , защо не кажеш на родителите си,че си болна.